Тодорка Сакалиева - баба Добра от село Шарково, още тъгува за

Тодорка Сакалиева - баба Добра от село Шарково, още тъгува за козите и овцете си, които бяха избити през лятото, поради подозрения за чума. Останала сама, без обичаните козички, баба Дора се заключва с катанец. Свикнала с грижите по стадото, в този момент, когато го няма, гледа да си намира друга работа.

" Не съм привикнала да заставам без работа, нещо би трябвало да върша, но би трябвало да върша. Ако би трябвало, ще разбърквам нещо ", изяснява Тодорка Сакалиева пред БТВ.

За питомците ѝ ѝ припомнят единствено албумите със фотоси, които ѝ подарили неотдавна. " Това е моето яренце, Дора се споделя, виж го какъв брой е хубаво. На това яренце майка му даваше доста хубаво мляко и аз доста си го обичах. Никога не се не помнят! ", споделя още баба Дора, плачейки, написа вести.бг.

През юли Шарково осъмва обсадено – от ветеринари, полиция и хора, пристигнали да избавят стадата от изтребване. В селото още не схващат от къде се е появила чумата и за какво се постанова и здрави животни да бъдат умъртвени. Но стадото на баба Дора оцеля и на другия ден. И още няколко дни. Опазено от доброволци, които дежуряха на смени пред обора. Покрай последното оживяло стадо се завъртяха и политици. Няколко дни по-късно кордонът към Шарково е затегнат. В селото не се позволяват външни хора. За да се срещне с нас, баба Дора идва до полицейската обсада. Останала е без стадото.

" Още ги загробиха и заваля дъжд от ведро. Викам за моите козички плаче и дядо Господ, изпрати дъжд да измие региона, три дни валя проливен дъжд ", спомня си баба Дора.

" Като го виждам това празното, неприятна работа, отчайваща работа. Няма ги агънцата да те милват, да ти се радват, да скачат от горната страна ти ", споделя дамата, до момента в който обикаля празния обор.

Казва, че когато падне карантината е подготвена да одобри обещаните ѝ от собственик в Софийско коза и ярета. Но цяло стадо не знае дали ще има сили отново да гледа.